Loading

Миналото на Трън

В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на османското владичество градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.

Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на кан Омуртаг.

По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква болярина Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 година тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.
Центърът на Трън

След падането на България под османска власт тук като управител, назначен от султана, се подвизава Кара Фейзи (според някои данни той е от албански произход, според други - потурнак от Брезнишко), който подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири, опожарява голяма част от горите в района. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.

След края на неуспешната Руско-турска война от 1828-1829 г. в района на Трън избухва така наречената Трънската буна. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците.

Жестоки последствия за Трънско има и Ньойския мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две - разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Трън