От Трън започва България

Всеки от нас е чувал какви ли не легенди и предания за уменията на трънския майстор строител, за работливостта на хората от този край на страната. Затова в един от истински хубавите летни дни посетихме този най-западен край на България. Но преди нашата среща с кмета на Трън нека ви разкажа малко за региона.
Всъщност векове и хилядолетия и тук, в Трънския край, протича интересен и изпълнен с превратности живот. Кръстопътното положение на Трънско е предпоставка за преминаването на множество племена и народи. Проведените до момента археологически проучвания показват, че през неолита вече е имало значително човешко присъствие. За това свидетелстват намерените каменни брадви, длета и чукове в землищата на селата Ярловци, Реяновци, Бохова, Забел и др. Обитаеми пещери са открити в с. Зелениград и в Ломница до ждрелото на Ерма. Земите на Трънско са били заселени от траките. От тях са останали няколко могили, повечето от които все още не са проучени. Край с. Горочевци се намира тракийско светилище – над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богинята Хера с посвещение на гръцки език. Друга плочка с надпис, намерена при с. Зелениград, свидетелства, че на скалния масив се е намирал храм на бог Аполон. Открити са златни обици с висулки, бронзови монети на Марк Аврелий и Фаустина, глинени лампи, стъклени чаши и др. Останали са развалини и от римски селища – Зеленоградската крепост и Земунската крепост край с. Ярловци. През Средновековието Трънската покрайнина се оформя и развива като духовен център и културно средище. В Знеполе е създадена епископия още в края на Х век и това е сигнал за разгръщането на широко църковно строителство. Днес в района се наброяват 8 манастира и 26 църкви.

И ако искате да спрем с историята, най-добре е това да направим пред обгърнатата с тайнственост и легенди средновековна скална църква „Св. Петка”. Или още по-добре – само след километър и половина след Трън да спрем пред най-големия и прочут манастир в Трънско – „Св. архангел Михаил”, датиращ от ХIV в.
Особена забележителност на манастира е античната жертвена маса, положена в средата на олтарната абсида, пренесена от антично светилище в местността Престола до ждрелото на р. Ерма.
Впрочем точно ждрелото е една от най-сериозните туристически дестинации, с която общината иска да привлича туристи тук. И да развива бизнес. Усещането, че сте част от този див кът, просто е неописуемо. За любителите фотографи предлагам да пресекат реката по дървения мост и да преминат през тунела, прокопан по времето, когато оттук е минавал пътят за Цариброд.

После откривате първия четириметров водопад. Трудно се чуваме, защото мощният рев на реката заглушава всичко. По-нататък се добираме до отсрещната скала – Църквището, за да открием панорамите към Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала и Погановското ждрело, което е в територията на западната ни съседка.

След като сте направили и един приятен пикник на брега на реката, не бързайте за София. Разходете се до манастирската църква „Св. 40 мъченици” до с. Лева река, само на 25 км от Трън, за да видите едно от първите изображения на св. Кирил Философ, изографисано още през XVII в. Уникален архитектурен паметник е намиращият се в с. Пенкьовци храм „Св. Петка” – най-старата църква в Трънско, чиито основи са положени в началото на XIV в. Ценен образец на възрожденската култова архитектура е църквата „Св. Димитър” в с. Ярловци – първият новоизграден храм в Трънско (1835 г.), с който се поставя началото на мащабно църковно строителство в целия регион.
И разбира се, не пропускайте църквата на с. Бусинци „Св. Николай”, където през XVIII в. е написано прочутото Бусинско евангелие. А Бусинци има и друга слава. „В първата странична долина на южните долини на Знеполе се вижда село Бусинци, център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено гледжосани съдове, по форма и орнаментика съвършено старинни”, пише Константин Иречек в своето „Пътуване из България” през 1899 г.
В известното Бусинско евангелие” има преписка от 1784 г. за Велико грънчар, а в регистър на джелепкишаните още от 1576 г.
се говори за селото.
Това – за начало. Останалото ще стане ясно от нашия разговор с кмета на общината.

Кметът Станислав Николов:

Да се отвори фронт за нашите отлични строители

600 кв. км община с 52 населени места. Трета по територия в страната. До село Пенкьовци например са 40 км, а транспортът е труден, пътищата и финансовото състояние на хората не са блестящи, но във всяко село кметът трябва да почисти пътя, да изхвърли боклука, да осигури на хората водоснабдяване, да се изкърпят дупките по улиците… Стигат ли ви силите, г-н кмете?
Община Трън наистина е третата по територия в Република България, и това което питате, е основателно. Пътищата са трудни, изкърпването на дупките, събирането на боклука – всичко това е работа на кмета. Но нека започнем с пътищата. Те в нашата община са предимно от републиканската пътна мрежа – от Перник до Стрезимировци, от Трън до Пенкьовци – също, от Трън през Врабча до Драгоман и от Трън до Трекляно. Общо взето пътищата са в лошо състояние, а има и такива, които просто са отчайващи. Лошото е, че държавата е в сериозна криза и дори няма пари за републиканската пътна мрежа. Примерно пътят за с. Лева река е със свлачища, пропаднал е, има опасност просто да се загуби. Неговото поддържане е задължение на АПИ. С управителя на пернишкото областно пътно управление много добре се разбираме, но лошото е, че те нямат никакво финансиране и фирмата, която е по поддръжката на републиканската пътна инфраструктура, не работи. Поне поеха ангажимент да изчистят дърветата покрай пътищата, защото от тях на места стана непроходимо и дори бусчетата не можеха да минават, да карат хората или стоки за магазините.

Ясно е, че придвижването до някои от селата е трудно, слаломът между дупките би отчаял и най-смелия инвеститор. Моля да се спрете на проблемите с инфраструктурата. Вероятно споделяте тезата, че именно инфраструктурните проекти ще повишат интереса към вашия край не само като великолепна туристическа дестинация, но и ще създадат нови работни места.
Много се надявам на един проект от Световната банка, който спечелихме – финансиране за шест милиона лева. Проектът е за асфалтиране на пътя от Секирица, разклона за с. Ездимирци през целия град до с. Туроковци. От държавата се искат само 20%. С този проблем съм запознал и премиера Борисов и се надявам работата да  потръгне и този участък да получи своя нов асфалт – това, разбира се, пак е част от републиканската пътна мрежа.
Четвъртокласната пътна мрежа обаче е проблемна. Много са населените места, а бюджетът ни е малък. Най-големият проблем в общините се явява от това, че бюджетът се формира по броя на населението. Едно време се е давал и по територия… Аз мисля, че е по-важно финансирането да бъде на база на територията, а не на броя на хората. Защото в едно село може да живеят и пет човека, и 500, но и за тях трябва да има път. Трябва да им извозиш боклука, да изчистиш снега през зимата, да осигуриш вода за пиене. Разходите са почти едни и същи, защото колата дали ще отиде за 10 човека, или за 500, разходите практически са едни и същи. И затова искам да ме чуят, че при формирането на бюджета трябва да се взема предвид и територията, и всяка община да се разглежда индивидуално.

Вашата община не може да се похвали с особено икономическо развитие в момента. Безработицата е няколко пъти над средната за страната. Младите хора нямат шанс да започнат работа в родния си град и го напускат.
Безработицата наистина е голяма – малко над 20 на сто. В момента младите хора не напускат региона, но много вече са го напуснали. Представете си – от 52 населени места половин София е с трънско потекло. Голямата миграция към столицата стана в последните двайсетина години. От момента, в който станах кмет, се опитвам да подпомогна развитието на общината като визия пред хората и като туризъм, но уцелих най-лошото възможно време за управление. Финансовата криза тази година може би ще бъде най-лошата за община Трън. Иначе нямаме задължения, не дължим пари на никого, но реално не можем да се развиваме. Проектите по еврофондовете наистина се бавят, явно в съответните министерства има проблеми, и то не с министрите, а с експертите. На мястото на старите корумпирани експерти назначиха нови, но трябва да мине определено време те да свикнат с необходимото темпо на работа.  
Ето, община Перник направи целия град „синя зона”, по едно левче на час за колите и си докарва добри приходи. Община Трън няма как да направи тази „синя зона” – от бедния народ какво да му вземеш повече? Затова подходът към общините трябва да бъде индивидуален – и за бюджета, и за приоритетите, за да може да съхраним това, което е дотук. Да не доведем до крайно обезлюдяване тези 52 села.  

Кметските неволи сигурно започват, но и свършват с проблемите на благоустрояването на общината и водоснабдяването на града и селата. Да се намираш в предпланините на Балкана вероятно е предимство.
Погледнато отвън, е така. Община Трън има техническа помощ за работни проекти за водопровод и канализация и за пречиствателна станция. Мрежата в Трън и региона е много зле. Довеждащият водопровод от с. Банкя до града е от 1972 г. Това е единственото захранване на общината с питейна вода. Но трасето е в силно пресечен терен, в свлачищна зона, което се активизира и от лошото състояние на водопровода – големи течове и т.н. Водата до Трън се губи 50 процента по трасето. Мрежата в самия град е от 1928 г. на някои места. Една от първите ми работи беше да активизирам обществените поръчки в това направление – за работни проекти на канализация, водопровод и пречиствателни станции, които трябва да бъдат изготвени до края на годината.

На времето битуваше саркастичната приказка, че западно от Трън започва Европа. Сега България е в ЕС, комшиите отсреща са в дълго очакване. Можем ли да кажем, че в първото градче на изток от западната граница най-модерните европейски практики могат да станат движеща сила и за бита, и за културата, и за икономиката на региона?
Границата на ЕС е много, много красива. Имаме доста природни дадености – Трънското ждрело на река Ерма, което е от стоте национални обекта, манастирът „Св. арахангел Михаил”, който е паметник на културата, скалният параклис „Св. Петка”, Музеят на бусинската керамика, а тя е преди троянската (!), Музеят на киселото мляко в с. Извор. Няма село, където да не е съхранена част от българската история – археологически разкопки, римски бани… Т.е. доста история, доста възможности за развитие на туризма, но на Трънската община трябва да се помогне. Няма как един кмет със собствени сили, без никакви средства, да се справи и тази община да стигне някакво прилично ниво. Ето, площада направихме, имаме и приет мащабен проект за околното пространство, но нещата се бавят, месеци вече строителството не може да започне. Затова вече говорихме, за бавенето на проектите. И фирмите не могат да започнат строителство, и не се откриват нови работни места.

Декларирахте, че открито и отговорно ще управлявате. Спазвайки закона, зачитайки морала, да отговорите на големите обществени очаквания на населението от града и общината. Получава ли се всичко това?
Получава се. Аз съм открит човек. По отношение на образованието и здравеопазването например аз работя по една и съща логика. Когато ме избраха, имахме две училища – Техникума по строителство и архитектура и СОУ „Гео Милев”. Борбата беше едно от училищата да оцелее. Ние реално имаме деца само за едно училище. А и след откриването на строителната гимназия в Перник нашият техникум замря. Това като политика не беше добро решение, но… На един малък град ти му вземаш гордостта, част от поминъка – квартири за учениците, изхранване, услуги… Тук учеха деца от цяла България, дори аз съм възпитаник на този техникум.
Затова моето решение беше да спася едното училище. Прецених, че е по-добре да остане новата гимназия и закрихме техникума. Със 150 хиляди лв. направихме сериозен ремонт, вкл. и на физкултурния салон по един проект на Министерството на образованието. Сега нашето СОУ е защитено училище и не може да бъде закривано, защото на територията на община Трън няма друго. Спокойно мога да кажа, че условията за работа и обучение и заплатите на учителите и помощния персонал в СОУ са на ниво. По подобен начин процедирах и с болницата.
Добре е, че на територията на общината се намира ГКПП с. Стрезимировци, който свързва страната ни с Република Сърбия. Предстоящо е откриването на КПП Банкя – Петачинци, за което жителите на двете разделени от границата съседни общини настояват отдавна.
Да, ние реално сме границата на ЕС. От другата страна на граничната бразда е гр. Сурдолица. Поддържаме много добри контакти с комшиите, с кмета на Сурдолица, провеждаме срещи, приятелски мачове. Има решение за отваряне на още един ГКПП при с. Банкя, трънска Банкя и Петачинци в Сърбия, повече за целите на общия туризъм, който имаме амбицията да развиваме. Ще се създадат и нови работни места, нов поминък, селата наоколо ще живнат. Защото към нашите забележителности ще добавим и прочутия Погановски манастир от другата страна на границата. По реката продължават и ждрелата, имаме минерални бани, към които хората от Сърбия проявяват оправдан интерес. Но пак въпросът опира до финансиране, а няма програма, по която да се включим и да изпълним амбициите си. Първата идея е да се подготвят работни проекти за това ГКПП, след това да има програма, по която да се кандидатства, и дай боже, догодина държавата да е по-добре и да отпусне пари за осъществяване на тази добра идея. За това имаме всички решения, всички одобрения на МС от наша и от сръбска страна.
Ако това се случи, гарантирам, че община Трън няма да е същата, хората ще имат работа и препитание, и то в най-приятното – в туризма. Аз винаги казвам – в община Трън стават едни картофи, едно време е имало и животновъдство, но то сега не върви, защото търгов-ците ни засипват с евтина, често некачествена продукция от Запада. Нашата качествена продукция изчезна от пазарите и затова в Трън остана само картофопроизводството и туризмът.
Да се спрете на връзката между бизнеса и местната власт. Малките и средните предприятия в общината са от голямо значение за икономиката на пограничната община, тъй като хората намират работа най-вече там. Трябва да има заетост, за да се плащат данъците, да няма безработица.
Връзка между местната власт и бизнеса има, но бизнесът в общината е много слаб. Истината е, че за изминалите 20-ина години тази връзка отсъстваше. Аз съм един от кметовете, които дойдоха, за да се докажат като управленци, а не за пари в общината. Аз идвам от бизнеса, най-големият картофопроизводител съм в Пернишка област, да не казвам и в Софийска… Гледам 8000 дка картофи семепроизводство и отделно към 2000 дка пшеница в Знеполе. Ако нямах право да съм земеделски производител, т.е. да работя това, което мога най-добре, нямаше въобще да се кандидатирам за кмет. Обичам сам да изкарвам доходите си и утре никой да не може да каже, че парите ми са незаконни. Имам всичките необходими декларации, проверки от Сметната палата. Всичко е законно, общинската ми функция няма нищо общо със земеделието, няма връзка с фирми, бизнес, няма конфликт на интереси.
Има все пак с какво да се похвалим – по ПУДООС спечелихме проект за нова кола за сметосъбиране и сметоизвозване, купихме 340 контейнера тип „бобър”. Снабдихме и хората по селата с кофи, местни бизнесмени купиха техника и с нея обслужват селата. Не плащаме на фирма за сметосъбиране и сметоизвозване, а сме си направили местна фирма за тази цел. За тези почти три години на кметския стол, и то в условията на криза, според мен в община Трън нещата започнаха да се случват – отваряне на нов хотел, благоустройството в центъра, чистотата на градчето и пр.

Имате сериозен план за енергийна ефективност.
Да, по проект „Красива България” направихме сградата на общината красива, с цветя, авторитетна сграда на местната власт. Знамената на Република България и на ЕС са на най-високите пилони в цялата Пернишка област. Това е важно от психологическа гледна точка за хората. Те виждат, че нещо различно става в града им. Аз точно това искам да докажа, че и в Трън стават много неща. Искам и хората да предпочитат да живеят тук, да ни предпочетат пред големите градове. Тук спокойствието и уютът са много добри, тук все още не заключваме колите си…

Стана вече дума за прочутия трънски майстор, дето не признавал отвеса, защото трънското око… и т.н. Къде днес разнасят славата на предците си трънските строители? Как е строителният бранш в региона? Печелят ли строителите, имат ли работа?
Малко са останали трънски майстори, защото мнозинството са се изселили в София. Районите на Княжево, надолу до „Красно село” и „Лагера”, в последните години и „Люлин”, определено се водят за трънски региони. Хората ни работят в София, но за съжаление строителството в момента е в тежка криза и това се отразява сериозно на живота на нашите трънски майстори, независимо къде се трудят. В заключение и аз, а и българските строители разчитаме основно на проекти от европейските фондове. Българската икономика е тежка машина и затова пожелавам на строителите кметовете на общините, а и министерствата по-бързо да влязат в крачка, за да може достатъчното на брой европейски проекти да се движат по-бързо от експертите в министерствата. Имаме проекти по „Трансграничното сътрудничество” от януари, сега сме юли, а те още не са гледани! Оттам вече буксува и строителният бранш, който няма работа. Дай боже, това забавяне на проектите веднъж завинаги да спре и да се отвори фронт за нашите отлични строители, потомци и на старите трънски майстори, с които се гордея!.

Автор: Георги Сотиров

Източник: vestnikstroitel.bg