Три църковни камбани леят истинска музика над пограничния град Трън

  Сега те стоят на ниска дървена камбанария и прелестта на звукът им е отслабнала, но скоро отново ще бъдат вдигнати на 13-метрова истинска камбанария, каквато е имало навремето. Камбаните са дар на храма „Св. Николай” от местните еснафи. От надписа върху им се разбира, че през 1879 г. механджии, бакали и терзии, т. е собствениците на механи, бакалници и шивачници, се сдружили с благородната идея да подарят на новата черква в родния си град камбани. Те събрали нужната сума и ги поръчали на майсторите от камбаноливницата „Георги бота и син” в сръбския град Вършац. Историята не минала без перипетии. Споменът за тях е записан старателно от трънския даскал Борис Тричков. Еснафите се сдружили и поръчали камбаните малко преди освободителната война. Те станали готови през 1879 г., когато Трън все още бил под сръбска окупация. Но докато пътували, натоварени на кола към Трън, дошла вестта за окончателното освобождение на града и района. Оттегляйки се озлобени сръбските войски срещнали камбаните, обявили ги за свой трофей и ги върнали обратно. Като научили това ощетените трънски еснафи направили постъпки пред местните власти. И едва след дълги дипломатически преговори и даже с намесата на руския консул в София , най-сетне камбаните пристигнали в Трън. Предполага се, че това е станало чак след около година. Според даскала, описал историята на камбаните, те са истинска забележителност, но не сами по себе си, а заради акорда им да звучат в мелодия es-sol-be. Според него звукът е специално поръчан и в това има дълбок замисъл – да се символизира съгласие между поколенията. Това бил заветът на трънските еснафи към идващите след тях наследници – да слушат волята им чрез акорда на камбаните. Така например при оповестяване на смъртта на покойник камбаните се използвали в определен ред. Малката била гласът на младостта и смъртта на дете и младеж се съобщавала с удари от нея. Звукът на средната е символ на зрелостта и с нея се оповестявала смъртта на покойник на средна възраст. Най-голямата известявала за смъртта на стари хора. Така мелодията на камбаните изразявала хармонията между трите възрасти в човешкия живот, обяснява музикантът от миналото. Даскалът смята, че акордът на камбаните е бил необикновено музикално явление за времето си, изиграло важна роля за възпитанието на музикалния слух на трънчани. През годините се намирали и злонамерени хора. Под предлог, че камбанарията е разклатена, тя била съборена, а камбаните закачени на греда близо до земята. Сега те са на дървена камбанария и музиката им не звучи подобаващо, но скоро това ще се поправи. От миналата година миряните в Трън успяха да се преборят за две църковни настоятелства на храмовете в града, а те пък от своя страна успяха да защитят проекти за ремонт на храмовете. Със средства от Програмата за развитие на селските райони и черквата в центъра „Св. Николай” и средновековния храм „Св. Петка” ще бъдат обновени. Искахме да вдигнем камбанария на цели 16 метра, но при съгласуване на проекта експертите препоръчаха да е по-ниска, довери предстоятелят на храмовете отец Николай Пешов.

източник:gradski.org