Loading

село Студен извор

Местоположение

с. Студен извор
Bulgaria
42° 45' 37.2312" N, 22° 34' 0.354" E

Селото е разположено в планински район в източните поли на височината Изворски Гудель (1032 м. надморска височина). В местността "Камък" има карстов извор, от който буйно изтича чиста вода, протичаща през селото. Пролетно време, при топене на снеговете и силни дъждове достига и до р. Вуканщица, в землището на с. Бусинци. Селото е разположено по долината и двата бряга на рекичката, на едно компактно място и няма отделни махали, което е характерно за други планински села в района. Махалите на селото са на не повече от 500-700 метра от Колензина махала по пътя за местността "Мачуклинъц". Землището на селото граничи с териториите на селата Бусинци, Вукан, Костуринци, Ярловци и Радово.

Селото отстои на 7.5 км. югозападно от гр. Трън. Името си Извор селото получава от наличието на карстовия извор, но най-вероятно през 1959 г. селото е преименувано в Студен извор, поради факта, че в границите на новосъздаденият Пернишки окръг са влезнали три села с подобни имена /с. Извор, Радомирска околия, с. Извор, Брезнишка околия и с. Извор, Трънска околия/ и е трябвало с нещо да бъдат различавани.

История

В селото е роден и живял Радивоя Изворски (Радивоя Ангелков Тодоров), който е бил ръководител на първото въстание в Югозападна България срещу турските поробители.

Въстанието на знеполци, известно с наименованията "Трънска буна" или "Беглижки джубур" е избухнало през 1830 г. Главни негови ръководители и организатори били Радивоя Изворски, Радивоя Петричев от с. Берайнци и един свещеник от Самоков, около 70-годишен, чието име все още не е известно.

На 27 октомври 1878 г. в селото се ражда бележитият български учен д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията, която причинява ферментацията на българското кисело мляко - Lactobacillus bulgaricus

Населението на селото непосредствено след Освобождението /1887 г./ е било около 235 жители. През следващите десетилетия то бавно е нараствало и през 1910 г. е достигнало до 337 жители, което е и най-високата му численост. След 1910 г. макар раждаемостта да е била висока жителите започнали да намаляват, поради изселването на хората към градовете. През 1934 г. жителите на селото са 244, а през 1946 г. - 186 жители. През следващите десетилетия миграцията към градовете се засилва още повече и през 1992 г. в селото остават да живеят само 16 жители. Основната причина за бързото обезлюдяване се предполага, че е липсата на елементарни условия за живот. Не е бил решен въпроса за снабдяването на селяните с продукти от първа необходимост. Жители на селото има изселени в Перник, София, Дупница, Пловдив и др. населени места на страната.

Населението на селото, както навсякъде в Трънско, се е занимавало със земеделие, скотовъдство и занаятчийство. През 1939 г. селото е разполагало с 1850 дка ниви и ливади, 423 дка пасища и 302 дка гори. По същото време в селото е имало 21 коня, 126 говеда, 311 овце, 44 свине и 330 птици. Много от мъжете в миналото са били дюлгери /строители/.

Религии

Православната църква на селото носи името на "Св. апостоли Петър и Павел" и е построена през 1880 г., а през 1985 г. жителите на селото и с помощта на Св. Синод ремонтираха църквата. В далечното минало на мястото на църквата е имало манастир.

Обществени институции

Училището в селото е открито непосредствено след освобождението от турско робство (1878 г.).

Културни и природни забележителности

Музей на киселото мляко

Музей на киселото мляко - разположен в центъра на селото, близо до къщата на д-р Стамен Григоров.

Местните жители използват имена на местности в землището, които са характерни за местния трънски диалект: "Големи ниви", "Полегуша", "Коняз", "Друм", "Росулье", "Горна и Долна воденица", "Дубье", "Рид", "Бара", "Преки пут", "Коин гроб", "Спасикин мост", "Вуканска бара", "Рудина", "Разкръсие", "Първена падина", "Дубица", "Средна ливада", "Мала могила", "Завой", "Кацарица", "Загузье", "Осойна", "Голема и Мала кория", "Каменица", "Гудель", "Бонин вир", "Тършевина", "Чувнишка чука", "Шереметьвъц", "Преслап", "Вариица", "Златарица", "Ненадина падина", "Мачуклинъц", "Кошарево глодже", "Мроорице", "Длъги рид", "Чукар", "Седлар", "Равна шума", "Равнище", "Стоин дрен" и др.

 

Местоположение

Javascript is required to view this map.