История

Китното село Лялинци се намира в уширението на Лялинската река между планините Стража и Любаш. Надморската му височина е 920 метра и е разположено на 16 км югоизточно от град Трън. Селото се разполага по североизточните склонове на Любаш и югоизточните на Големи връх от Стража планина и местностите на изток от тях до р. Ябланица.

Културни и природни забележителности

Селото е разположено в планински район в източните поли на височината Изворски Гудель (1032 м. надморска височина). В местността "Камък" има карстов извор, от който буйно изтича чиста вода, протичаща през селото. Пролетно време, при топене на снеговете и силни дъждове достига и до р. Вуканщица, в землището на с. Бусинци.

006436960.jpg

muzei_na_kiseloto_mlqko_1.jpg

zx620_833862.jpg

_igp5381.jpg

Има едно интересно място в Трън, което всеки трябва да посети, когато идва тук. Става въпрос за скалният параклис „Света Петка" намиращ се в квартал Баринци, по пътя за Стазимировци. Точно срещу него живеят хората, в които е ключът от вратата. Няма работно време. Тези хора разказват и легендата за съществуването на този параклис. Тя наистина е невероятна и много интересна.

Село Кожинци се намира в Западна България на територията на община Трън.

География

Село Кожинци се намира в планински район, на 12 километра от Трън. През него минава Кожинската река, която се влива в притока на Ерма Мраморска река.

История

Село Ерул се намира в Западна България на територията на община Трън, Област Перник. То е село на територията на България от 1878 г.

География

Ерул се намира в планински район - в подножието на най-високия връх на Ерулската планина - Големи връх /1480 м/.

История

Селото е разположено в планински район, на 92 км от столицата София, близо до държавната ни граница със Сърбия. Най-близкият град е Трън - на около 14 км. В съседство са разположени още селата: Главановци, Рани луг, Милославци, Главановци, Зелениград, Стрезимировци, Бохова.

Селото е разположено в полите на Рудина плани

Селото е разположено по източните склонове на бръх Било в планината Кървав камък, край бреговете на реките Мелънщица и Поломщица. Надморската височина е от 900 до 1200 м. Отстои е на 22 км. югоизточно от от гр. Трън. Пътят до града е много лош, а пътят на юг към Кюстендилските села е почти непроходим за обикновен автомобил.

Името е дошло от водните мелници, разполагани по поречията.

Село Парамун е разположено в планински район, намиращо се на 14 км от Трън и на 66 км от София. Зад него има голям скалист масив, наречен от местното население Парамунска чука. Това е най-красивата природна забележителност. Под чуката има махала,която също се води към селото. Близо до нея тече река Ябланица.

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, Област Перник, а сръбската - в община Цариброд, Пиротски окръг.

Старото име на селото е Мисловщица.

Културни и природни забележителности: Мисловщички манастир Успение Бородочно - разположен е на западния бряг на Мисловщичката река преди навлизането ѝ в тясна клисура. На около 2 км от село Велиново.

Намира се в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия и Черна гора Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда.

Петачинци или Petačinci е разделено село между България и Сърбия. Петачинци е разположено на осем километра северно от Трън в областта Дерекул, в подножието на планината Гребен.

Село Бераинци се намира в планински район на десния бряг на река Ерма в месността Завой. Първоначално селото се е намирало под връх Руй, а след това жителите са се преместили на сегашното място на селото.

Гражданки и учителки, разпределени в началото на миналия век на служба в Трън, давали мило и драго за трънски литаци. Носиите, които десетилетия преди това впечатлили чешкия академик Константин Иречек, който по това време бил министър на просветата у нас, направо взели акъла на другоселките.